Блогове и джурналистика (търсят се съавтори)

Не, няма правописна грешка! „Джурналистиката“ няма нищо общо със журналистиката. Поне според мен.

Джурналистиката е някакво уродливо подобие на това, което истинската журналистика би трябвало да бъде.

За съжаление, уродливите неща в нашето ежедневие не са малко. Но да карам по същество…

Само за последните няколко дни бех пряк участник в три събития, които се случват в България не за първи път:

  • Travel Academy 2(второ издание);
  • SEO Конференция 2014 (проведе се за шеста поредна година…ако не бъркам)
  • Webit България (шесто поредно издание – първото беше през октомври 2009-та).

Какво е общото между тези три събития? На първо място – че и трите са наистина уникални. Поне за нашите географски ширини.

(А и не само… и този път не само по мое мнение).

Без да преувеличавам, такива събития да се случат у нас – това си е направо малко чудо.

За родната джурналистика, обаче, те са май в графата „чудо голямо“. Знаете, че този израз се изговаря с едно особено пренебрежение и досада…

Ако потърсите в Google информация и за трите събития – ще намерите. Но не много. Поне не толкова, колкото всяко едно от тези три събития (а и много други, разбира се – използват точно тези 3, защото лично участвах в тях и по още една причина, която ще обясня след малко) наистина заслужава.

Другата причина е, че познавам лично организаторите на въпросните три събития. И съм (сравнително) наясно колко нерви и усилия им струва да продължават да го правят. Тук – в България. За пореден път…

Наясно съм и с горчилката – че възрожднеските им усилия за пореден път остават почти незабелязани от официалните родни медии. Щото в тях няма нищо „жълто“ (или пък „зелено“ – на ръка).

И тук идва ред да обясня и защо повдигам тази тема точно в този блог. Защото ако имаше въобще публикации за тези три събития – това бях най-вече блог-публикации. Включително и от мен.

Не съм писал за тях, защото са ми приятели. Нито защото са ми платили или подкупили по какъвто и да е начин.

Писах за всяко едно от събитията, защото вярвам в идеята, която стои зад него.

Вярвам и в това, че животът в България ще заприлича много повече на живота в така мечтаните „бели държави“ – само ако подкрепяме точно такива идеи и събития. Вместо да се правиме, че не ги забелязваме… както сториха голяма част от родните джурналисти.

Едно от най-сладките предимства на блогъра пред джурналиста е, че няма кой да му казва за какво да пише. И защо.

Блогърите пишат за това, което им се иска. И което им е на сърцето…

Но да се върнем пак към същината на бъдещата ми публикация по темата. Ще ми се наистина да се разровим в лайната.

Нищо, че ще се поразмирише…

Затова искам предварително да ви помоля за вашето мнение по тази тема. Защо се случва така, кой е виновен и как можем да го променим? Какъв е вашия положителен или отрицателен опит точно с отразяването на такива събития – от родните медии и журналисти?

Всичко, за което се сетите. Може и тук – като коментар под публикацията. Може и в социалните медии, където ще бъде споделена. Може и да ми пишете – ако искате да останете анонимни, например.

Нека всеки, който се чувства съпричастен към темата да се включи – журналисти, организатори на събития, блогъри…

Нека да чуем повече гласове!

Защото мълчанието е само за агнетата…

(А скоро е Гергьовден).

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Пламен Петров

Пламен Петров е професионален аматьор (защото Ноевият ковчег е бил построен от аматьори, а "Титаник" - от професионалисти), блогър (www.blogatstvo.com) и ако му остане време - личен финансов консултант (www.together.bg). Ще остане в историята и като авторът на хаштага #нитоденбезкотенца...

More Posts - Website

Follow Me:
TwitterFacebookGoogle Plus

Коментари:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Real Time Analytics