Любомир Любомиров: „Блогът се създава със сърцето“

Шуробаджанащината е на особена почит сред нас – блогърите. Затова и първите ми интервюта тук са все с хора, които не са ми роднини (поне по кръвна линия), но сме от една порода.

По ирония на съдбата, вторият ми виртуален гостенин също е варненец. Но не това е най-важното в случая.

Любо е голям пич, но и човек с тънък усет не само към епикурейските удоволствия на живота – голямата му любов всъщност е писането. А какво е блогът без качествени текстове? Нищо.

В професионалните среди Любомир Любомиров е известен най-вече като копирайтър. Но ще ви разкрия тайната: той е също така и блогър.

Останалите тайни за днес ще ви ги разкрие самият той. (Почти доброволно).

Пламен Петров: Всеки човек има повече от една „роли“ в живота – ти как се виждаш в ролята на блогър?

Lyubomir LyubomirovЛюбомир Любомиров: Ха, хубаво начало е това. За ролите може да се говори много – за това кога сме истински, кога слагаме маските и т.н. Обаче аз имам едно малко по-изкривено усещане за тях и то е свързано с умението да се забавляваме. За мен едно от най-хубавите преживявания е да се изправя пред един прекрасно написан текст. А ако се случи аз да съм негов автор, ееех…. къде е сега Богдана Карадочева, да изпее „Дано“.

Блогът е уникален шанс на всеки от нас да създаде едно свое огледало от думи. И чрез всеки изписан ред да прави по-пълнокръвен образа си през читателите, но и за себе си. Когато преди близо осем години започнах с блог, изобщо не предполагах как ще тръгната нещата. Спомням си, че бях си изработил план за публикациите, дати на постване…. и разбира се, нищо не се получи. Блогът е отражение на живота, но чрез думи. Затова е прекрасен и непредвидим. Моята роля? Просто да споделям това, което ми поднася всеки нов ден.

Има ли разлика между блог и „обикновен“ сайт и каква е тя според теб?

Има разлика и тя е много ясно дефинирана. Ще я кажа с една дума – съдържанието. В блога всеки е пълновластен господар на всяка публикация, на всяка дум, на всяка снимка. Затова някои от текстовете могат да се променят, да се добавят изображения в галериите… Единствен критерий за това сме самите ние – авторите.

При всички останали сайтове сме „възпирани“ от много фактори като целта на фирмената страница (която обикновено е комерсиална, т.е. търсим внимание, за да рекламираме или продаваме), конкуренцията, тенденции в бранша и т.н. Ако може да се направи някаква подобна алегория: блогът се създава със сърцето, а сайтът – с разума. 

Блогът се създава със сърцето, а сайтът – с разума!

Доколко е важно писането?

За мен писането е всичко! Абсолютно съм убеден, че това е нещото, което искам да правя и ще се старая да не преставам. Писането ми дава всички усещания, които мога да поискам – удоволствие, радост, хедонистичното мъркане след последната точка. Навремето попаднах на израза Homo Ludens. Тогава не знаех, че това е книга на Йохан Хьойзинха. Но пък ми хрумна да се нарека Homo Scribens или „пишещ човек“.

Писането е акт на създаване. Нека само напомня, че всички, абсолютно всички религиозни учения имат своите свещени книги, свои те сакрални думи. „Всеки писател –създател“. Малко звучи като комунистически лозунг, но пък е вярно.

Какъв е твоя съвет към начинаещите писачи?

Съвет? Нищо по-просто: „не спирайте“!

Много добри начинания са приключили малко след началото поради една единствена причина – мързел. Постоянството е ключът към успеха ви като автори. Пишете, пишете, пишете!

Избирайте темите, сядайте и пишете! Никой не е успял от първия си текст, никой не е успял и от десетия. Развиването на собствен стил е резултат от много практика. Но пък когато веднъж станете разпознаваем в очите на читателите, ееех (хайде пак Богдана Карадочева).

Помислете какво точно искате да кажете и оставете „как“ на собствените си умения. Изчислено е, че средно на ден човек прочита около 55-80 текста. Ако искате вашият да бъде запомнен, то тогава помислете как да го направите уникален. Подсказка: шаблоните, псувните и неграмотното писане не са правилния път. Книгите са!

Коя е най-голямата грешка в писането?

Да си повярваме, че сме много добри автори. Това е много опасен капан, в който уви хлътваме всички в един или друг момент. Когато сами започнем да се опияняваме от собствените си написани думи, много лесно можем да си внушим, че сме хванали Моисей за перото.

Все пак критерият винаги ще бъде един единствен – читателите. Затова винаги си казвам, че следващият текст ще бъде по-добър от този. И се стремя наистина да е така.

Самочувствието трябва да ви споходи около месец след като сте написали последното си изречение. Завинаги…

Три бързи съвета за създаване на добро заглавие?

1. Задайте въпрос в заглавието.
Въпросът е може би най-първосигналната провокация към всеки, седнал да чете вашия текст. Задавайте обаче въпроси, които са логически свързани с останалата част от написаното. Правилните теми ще донесат и нужният интерес. И то по начин, който можете да канализирате или дори монетизирате (в случай, че става дума за комерсиален рекламен текст).

2. Използвайте числа
Една от най-успешните формули в рекламата е формулирана така: „9 от 10 …….. биха рекламирали това на своите приятели“. Появата на число в заглавието показва няколко неща. Първо, статистически всеки може да бъде привнесен към някаква общност – майки (недай си боже Форум БГ майки), висшисти, шофьори, далтонисти и т.н. И второ-дали съзнателно или не всеки от нас иска да се отъждествява с успелите хора като банкери, мениджъри, богаташи… Използвайте числата, за да влияете.

3. Създайте заглавие от няколко кратки изречения или изрази
Никой не е казал, че заглавието трябва да бъде от едно единствено изречение. Наложена ни от литературата, тази представа до голяма степен е завладяла и нашите нагласи. Но пък ето ви няколко добри предложения: „Тя е доволна. Той – не. Защо?“„И заживели щастливо… Краят на приказката.“

Твоята визия за бъдещето на онлайн писането – по нашите географски ширини, но и въобще?

Леле, много „корпоративен“ въпрос!

Онлайн писането не се различава по принцип от добрия стар хартиен дневник, тоест отново имаме връзката автор – читател. Единия излага мисли, емоции и разсъждения, другият ги чете и коментира. Интернет дава една малко ползвана възможност – да споделяме съдържанието. Разпространението на хубавите текстове става само с едно кликване и е добре да се прави много по-често, отколкото сега.

Колкото до бъдещето – кой знае какво ни готви утрешния ден. Но се надявам и у нас, и по широкия хубав свят да се пише за хората, да има по-малко „аз“ в текстовете и да се прокрадва надежда. Една хубава тенденция има напоследък – хората взеха да обръщат все по-голямо внимание на съдържанието. И да го ценят. Дано това продължи.

Ще приемеш ли поканата да станеш гост-автор тук и с каква тема би ни изненадал?

О да, приемам с удоволствие! Колкото до темите, веднага се сещам за няколко любопитни неща. Част от тях са свързани с писането в миналото, а други пък може да разказват за необикновената съдба на класическите текстове.

Знаете ли, че първоначалният вариант на „Тримата мускетари“ е бил с около 300 страници по-дълъг? Дюма е получава възнаграждението си на брой символи. Издателят му обаче е преценил, че ако не спре сюжета ще бъде разорен. Затова след бурен скандал, книгата свършва „преждевременно“. Тогава писателят решава да си отмъсти, започвайки кореспонденция само с препинателни знаци. На своя издател изпраща писмо само с „?“. На следващия ден отговорът т е също толкова лаконичен – „!“.

Ей за такива неща ми се ще за пиша. Защото зад всеки хубав текст се крие една не по-малко интересна история. А е добре, хората да търсят историите, не истериите.

КРАЙ

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Пламен Петров

Пламен Петров е професионален аматьор (защото Ноевият ковчег е бил построен от аматьори, а "Титаник" - от професионалисти), блогър (www.blogatstvo.com) и ако му остане време - личен финансов консултант (www.together.bg). Ще остане в историята и като авторът на хаштага #нитоденбезкотенца...

More Posts - Website

Follow Me:
TwitterFacebookGoogle Plus

Коментари:

Loading Facebook Comments ...

One Response to Любомир Любомиров: „Блогът се създава със сърцето“

  1. хареса ми съветът за постоянството. То е необходимо (но не достатъчно!) условие за успех не само за копирайтъри.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Real Time Analytics