Петър Стойков (Longanlon): „Българска блогосфера няма!“

Петър Стойков (Longanlon) на мен лично винаги ми е напомнял на един мой съученик, който също като него е доста цапнат в устата и откровен до безпардонност. То идеални хора няма, но пък такива като тях двамата поне не можеш да ги упрекнеш във едно – в двуличие. Каквото им е на душата – това им е и на езика.

В случая с Longanlon – и в блога.

Дали това е „тайната“ на неговата популярност – това не се наемам да кажа. Но съм сигурен, че има причина „Како Сийке, не съм от тях!“ все още да оглавява класацията на TopBlog за най-четените български блогове.

Ще останете леко излъгани ако очаквате от това интервю да лъха на оптимизъм. Поне по отношение на блогърството… и по-специално българското такова.

Не бих казал, че споделям изцяло мнението на Петър и „прогнозата“ му за несветлото бъдеще пред родната блогосфера. (Иначе не бих и тръгнал да списвам този блог). Но уважавам всяка гледна точка, дори когато е доста по-различна от собствената ми.

Благодарен съм на Петър, че въпреки изразената по-долу позиция, все пак се съгласи да направим това интервю. Ето го и него:е…., не съм от тях!

Пламен Петров: Петър, Longalon или Кака Сийка – кое е истинското ти аз и за какво ти служат останалите?

Петър Стойков: Не ти разбирам въпроса.

Реши да станеш блогър защото?

„Реши да станеш блогър“ егати въпроса. Те „блогърите“ са като астронавтите, от малки децата мечтаят да станат блогъри, разбираш ли 😉

Честно казано, не познавам нито един човек, който е започнал блог с мисълта „Ето сега аз ще пиша тука, за да стана известен и да ме четат хиляди – ще бъда БЛОГЪР!“. Не го „решаваш“ тва нещо, почваш да пишеш по някаква твоя си причина и квото излезе.

Longanlon

Мотивацията да пиша в блог… Не е за еднозначен отговор този въпрос.

В началото… може би исках да кажа нещо и да видя дали някой друг мисли като мен. Или да съм интересен на някого, де да знам. Постепенно други фактори се намесиха, тогава (2007?) хората с блогове някак се знаеха, общество да речем, интересно беше. По едно време се бях засилил да променям общественото мнение по някакви въпроси, главно икономически, като че ли имаше минимален ефект, поне сред тези, които ми бяха редовни читатели, в този смисъл малко образователно, демек.

Основното е оформянето на мирогледа – в тия години четях сериозно икономика, социология, политика и създавах виждането си за света. Писанията в блога са като цяло резултат от усилията ми да проумея какво се случва и най-вече защо. Да споделя, да обсъдя, да дискутирам.

Все още си блогър защото?

Все още продължавам да не съм блогър, а просто да имам блог. В който вече почти не пиша.

Може би тук е мястото да кажа защо почти не пиша вече, защо изгубих мотивация. Просто си мисля, че разбрах света. Разбрах на някакво ниво защо нещата се случват, кое движи хората, процесите в света, политиката. Аз това обсъждах в блога, докато се опитвах да го разбера. Сега вече нямам какво толкова ново да кажа – защото като цяло, всичко което става, което виждам и чета, е в съответствие с вътрешното ми разбиране защо. Малко неща ме изненадват, а като няма нещо вълнуващо, ново и интересно, което съм разбрал или извод, до който съм стигнал, всичко, което напиша звучи като да обясняваш елементарни неща на ученици, по което никога не съм си падал.

В твоя блог почти всяка публикация е по „злободневна“ тема и предизвиква често остри полемики. Случвало ли ти се е след време ти лично да си промениш позицията по даден въпрос и какво правиш тогава?

Не знам какво определяш като „злободневно“, честно казано. Аз нямам телевизор, не съм слушал радио откакто умря Кембъла, вестници не купувам също. Информирам се от интернет, рядко българския.

Леле тва колко претенциозно прозвуча… Не че гледам отвисоко на нещата, просто други са ми интересите. Българският интернет е много малък, а българската преводна литература – още повече, в сравнение с информационния бум в света в момента. 

Почти всяка публикация в блога ми е по тема, по която имам нещо да кажа, защото съм прочел нещо и това е породило някакви размисли в главата ми.

Почти всяка публикация в блога ми е по тема, по която имам нещо да кажа, защото съм прочел нещо и това е породило някакви размисли в главата ми. Честно казано, не мисля, че темите, по които изразявам мнение са в центъра на вниманието на повечето хора. По-скоро са някакви неща, за които размишлявам и докато размишлявам пиша – и докато пиша, размишлявам и стигам до някакви изводи, които понякога и мене ме изненадват. Друг път до никакви изводи не стигам.

Смяташ ли се за „скандален“ блогър и би ли препоръчал този подход на начинаещия блогър?

Скандална беше Пеперудата, щото нещата, които правеше, скандализираха хората, макар тя да не ги правеше за скандала, а защото си е такава.

Не знам аз да съм скандализирал някого. Разбира се, за някои хора, да имаш мнение, което не съвпада с тяхното е скандал…

Най-важното нещо за един прохождащ блог е да…?

Беше започнал преди минимум 5 години.

В предварителния ни разговор ми спомена, че „да правиш блог за блогове в момента е малко като да рекламираш VHS“ – вярваш ли наистина, че времето на блоговете отминава?

Е ти не си ли го забелязал? Малко от хубавите блогове имат ново, смислено съдържание, коментарите са още по-малко. Сега като се замисля, те коментарите са важни, те правят голяма част от смисъла на блога, правят самия блог до голяма степен. И в последните години нивото на коментарите в интернет сериозно спадна.

Това е функция на развитието на потребителския интернет предполагам, на консуматорската култура спрямо информацията, на намаляване на времето за съсредоточено внимание на потребителя. Не съм гледал статистики, но виждам, че средната дължина на коментарите спада, а тролските коментари се увеличават. Започнаха и организирани усилия за подмяна на реалността на коментарите – имам предвид организирани/платени групи, които коментират.

Модераторите по сайтовете продължават да не правят нищо по тия въпроси и това дава все по-печални резултати. По конференции като приказвах все това обяснявах – трийте тролските коментари, банвайте тролове. Никой не ебава, братче. На ви сега „опорни точки“…

Кой е най-четения от теб български блог/блогър и защо?

Какво да чета, те не пишат.

Блогът ти, освен един от най-четените, е и един от най-коментираните – на какво се дължи това?

На две неща главно – и двете ги споменах горе. Едното е, че трия коментари. Трия много и банвам много. Така почиствам средата за дискусия, при мен няма тролове, идиоти, платени марионетки, рекламни коментари и т.н. Всички айпита на централата на БСП ги баннах преди години, щото прекаляваха младите социалистчета (сега се сещам, че това са им били първите нефелни аматьорски опити – бяха искрени и пишеха от сърце, ама 100% някой от тях е направил някаква разработка за партийното ръководство после, резултираща в цялата помия която са „опорните точки“.). 

Това е то силата на блога срещу статия в сайт или вестник примерно – че авторът може да спори, да дообясни позицията си, че даже да я преосмисли понякога.

Второто нещо е, че като създам чиста среда за дискусии, участвам активно в нея. Това е то силата на блога срещу статия в сайт или вестник примерно – че авторът може да спори, да дообясни позицията си, че даже да я преосмисли понякога. Това дава много мотивация да коментираш – щото знаеш че който е писал статията вижда мнението ти и го взема предвид, пък даже и за да го обори.

Най-песимистичната ти прогноза за родната блогосфера?

Е, тя се случи. Българска блогосфера няма.

Най-добрият съвет за писането въобще – от който си се възползвал?

The art of writing is the art of applying the ass to the chair. Тва е, сядаш си на гъза и пишеш. С времето ставаш по-добър. Ако не практикуваш – стилът ти се разваля, както си личи с мен.

Как НЕ се става добър блогър?

Зависи какво имаш предвид под „добър“.

Като цяло, ако можеш да пишеш и си упорит, трудно ще останеш безизвестен, независимо какви глупости говориш (всъщност май и само упоритостта стига). С приятели сме обсъждали на шега да започнем да се занимаваме с тия езотеричните глупости – квантово екстрасенство, йога кришна извисяване на съзнанието, лечение чрез позитивно заредена вода, духовни прозрения, знаеш ги. За мен няма по-идиотско нещо от тези неща, но народът ги кльопа като стой та гледай.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 

11 съвета за успешен личен блог – публикация на Петър Стойков от 2008-ма година;

Цели 20 въпроса към Петър Стойков – Longanlon (и това интервю е от 2008-ма, но  интересно да се прочете и сега);

Интервю с Петър Стойков (longanlon) – хм… отново 2008-ма… но все пак…

 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Пламен Петров

Пламен Петров е професионален аматьор (защото Ноевият ковчег е бил построен от аматьори, а "Титаник" - от професионалисти), блогър (www.blogatstvo.com) и ако му остане време - личен финансов консултант (www.together.bg). Ще остане в историята и като авторът на хаштага #нитоденбезкотенца...

More Posts - Website

Follow Me:
TwitterFacebookGoogle Plus

Коментари:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Real Time Analytics