А трябва ли ми наистина блог?

ТОВА е въпросът! Поне преди да започнете нещо, което ще се окаже загуба на време, средства или нерви… (Най-често – и на трите).

Блогът не е панацея. Много хора, а също и бизнеси, си съществуват и без да имат блогове. (Друг е въпросът какъв имидж градят… все пак, годината е 2013-та!).

В никакъв случай не твърдя, че е задължително да имате блог. (Припомням само, че успехът на отделния човек – или на дадена компания – също не е задължителен).

Всъщност, ако сега си задавате наум този въпрос – „Нужен ли ми е въобще блог?“ – най-вероятно ще минете и без него.

И няма да сте първите. В България все още има бизнеси без фирмен сайт, без профил в социалните мрежи… че дори и без собствен е-мейл адрес. (Дали затова икономиката ни не е като „азиатски тигър“, а прилича повече на умряло куче… затова ще си поговорим някой друг път и на друго място).

Не ви съветвам и да си правите блог (личен или професионален) само защото това ви се струва „модерно“. Или понеже сте видели, че и комшията Пешо – или конкурента ви в бизнеса – има такъв.

Има сигурно над 1001 реални – и основателни – причини, за да създадете въпросния собствен блог. Надявам се, че във всяка нова публикация в този сайт да откривате поне по няколко от тях. Но днес ще се спра само на една. Защото, за мен лично, тя е и най-важната.

Тази една-единствена причина е свързана с популярното правило за 1%, познато също и като Правилото 90-9-1.

Това правило гласи, че ако погледнем на всички, които ползват Интернет като на 100%, то тези 100% най-често се разпределят приблизително по следния начин:

  • Само 1% от всички в Мрежата са автори на съдържание, т.е. те са тези, които създават текстове, видео, снимки, картинки и всичко останало, заради което въобще ползваме браузър;
  • Около 9% от потребителите реагират по някакъв начин на това съдържание: пишат коментари, споделят го в социалните мрежи, щракат на бутончета „Харесвам“ и т.н.;
  • Останалите 90% са просто консуматори (аз ги наричам кибици), нещо като серийни воайори, които гледат – но не пипат. И не реагират (поне видимо) на видяното.

Смея да твърдя, че дори и да има някаква разлика в точните цифри – у нас положението не е много по-различно. Със сигурност.

Може би е малко тъжно това, че творците (авторите на съдържание) винаги ще си останат малцинство. Но по-важното е, че съществува и една друга закономерност:

ТОЗИ ЕДИН ПРОЦЕНТ ОКАЗВА НАЙ-ГОЛЯМО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ МНЕНИЕТО И ПОВЕДЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ ДЕВДЕСЕТ И ДЕВЕТ ПРОЦЕНТА!

Независимо дали става дума за политика, бизнес, мода, спорт, личностни взаимоотношения – и каквото друго се сетите – този 1% влияе на мисленето и действията на всички останали! (Ненапразно творчеството е онова, което ни приближава най-близко до Твореца).

И да се върнем на нашия въпрос. За блоговете…

Ако искате да си останете само кибици (воайори) – хич не се и занимавайте с разни блогове-могове, ами си гледайте кефа и продължавайте както досега. Ха, наздраве!

Ако желанието ви, обаче, е да си изградите постепенно имидж на професионалист във вашата си област – блогът е едно много добро средство за това. Доказано.

Тъй като това е едва първата ми публикация в този сайт, засега ще се огранича само с „общите приказки“.

Имам известен опит в създаването и поддържането на блог и една от целите на BlogMasters.BG е да го споделя тук. Заедно с опита и съветите на много по-закоравяли блогъри от мен…

Накратко: ако все пак решите, че ви трябва блог – този блог също ще ви бъде от полза!

Честна блогърска!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Пламен Петров

Пламен Петров е професионален аматьор (защото Ноевият ковчег е бил построен от аматьори, а "Титаник" - от професионалисти), блогър (www.blogatstvo.com) и ако му остане време - личен финансов консултант (www.together.bg). Ще остане в историята и като авторът на хаштага #нитоденбезкотенца...

More Posts - Website

Follow Me:
TwitterFacebookGoogle Plus

Коментари:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Real Time Analytics